Хидроизолацията е процесът на предпазване на повърхности и конструкции от вода и влага. Идеята за изолиране на повърхности и конструкции от вода датира от древни времена. Един от най-ранните примери за хидроизолация е в Хора-ан-Намлас, Ирак, където беше открит печат, който се предполага, че е бил използван за запечатване на пукнатини в стените на храмове, за да предотврати проникването на вода.

През средновековието, хидроизолацията се използва за покриване на катедрали и други големи постройки. За тази цел се използват материали като печени керемиди и битум.

През 19 век, с изобретяването на парната машина и индустриализацията, нараства нуждата от хидроизолация за промишлените сгради. Битумът се превръща в основен материал за хидроизолация, който се използва и днес.

През 20 век, с появата на полимерните материали, като полиуретанова пяна и полиетилен, се развиват нови начини за хидроизолация. Тези материали са леки, лесни за инсталиране и с по-добри свойства за предпазване от вода.

Днес, хидроизолацията играе важна роля в строителството, като предпазва сградите от водни щети и подобрява тяхната енергийна ефективност. Също така, хидроизолационните материали са различни и включват битумни мастики, полимерни мастики, епоксидни смоли и други иновативни продукти.

Първият патент за битумна хидроизолация е бил издаден в САЩ през 1893 година.

Съвременните хидроизолационни материали включват не само полимерни материали, но и бетонни добавки, специални бои, цементови продукти, мембрани и други.

Хидроизолацията може да бъде извършена чрез различни методи, включително хидроизолационни мазилки, пръскане на специални разтвори, използване на мембрани и др.